История на медицинското приложение на медицински ендоскоп

Първият ендоскоп в света е създаден през 1853 г. от френски лекар Де Сомио. Ендоскопът е често използвано медицинско устройство. Състои се от глава, огъваща част, част за вмъкване, оперативна част и светловодна част. Когато се използва, светловодната част на ендоскопа първо се свързва към съответния източник на студена светлина, а след това частта за вмъкване се въвежда в предварително изследвания орган, а частта за управление на операцията може директно да надникне лезиите на съответните части.

Най-ранната ендоскопия е използвана за ректално изследване. Лекарят вкарва твърда тръба в ануса на пациента и наблюдава лезиите на ректума с помощта на светлината на свещта. Диагностичните данни, които могат да се получат по този метод са ограничени, пациентът не само е много болезнен, но и рискът от перфорация е много висок поради твърдите инструменти. Поради тези недостатъци ендоскопията продължава да се прилага и развива и постепенно се проектират много различни приложения и видове инструменти.

През 1855 г. испанецът Кахеса изобретява ларингоскопа. Германецът Хайман фон Хаймоз изобретява офталмоскопа през 1861 г.

През 1878 г. Едисън изобретява електрическата крушка, особено след появата на миниатюрната крушка, ендоскопът е силно развит, а временното подреждане на хирургичната ендоскопия също може да достигне много прецизно ниво.

През 1878 г. немският уролог М. Ниц създава цистоскопа, който може да се използва за изследване на определени лезии в пикочния мехур.

През 1897 г. германският брат Килиан замисля бронхоскопа.

През 1862 г. German Small създава езофагоскопа.

През 1903 г. американецът Кели създава проктоскопа, но той не се използва широко до след 1930 г.

През 1913 г. шведският Джейкъбс реформира метода на плевроскопията.

През 1922 г. американецът Шиндлер основава метода за гастроскопия.

През 1928 г. германецът Калк създава лапароскопския метод.

През 1936 г. американецът Skafe провежда тест за вентрикулоскопия и едва през 1962 г. немците Гуау и Фрестие основават метода за вентрикулоскопия. Оттогава се формира цяла поредица от методи за микроскопско изследване.

През 1963 г. Япония започва да произвежда фиброскопи,

През 1964 г. успешно е разработено устройство за биопсия на фиброендоскоп. Този специален биопсичен форцепс за биопсия може да има подходящи патологични материали и е по-малко опасен.

През 1965 г. е направен фиброоптичният колоноскоп, който разширява обхвата на изследването за долни стомашно-чревни заболявания.

През 1967 г. започва да изучава ендоскоп с увеличителни влакна, за да наблюдава фини лезии. Ендоскопите с оптични влакна могат да се използват и за извършване на in vivo анализи, като измерване in vivo на температура, налягане, изместване, спектрална абсорбция и други данни.

През 1973 г. лазерната технология се прилага за ендоскопско лечение и постепенно се превръща в едно от средствата за ендоскопско лечение на стомашно-чревно кървене.

През 1981 г. успешно се развива ендоскопската ултразвукова технология. Тази нова разработка, която съчетава напреднала ултразвукова технология с ендоскопия, значително повиши точността на диагностицирането на заболяването.